Душата е отровена, непокорна,
в своя тъмен ореол.
Набъбваща злоба, таи се в тънък станиол.
Сърцето подскача неподвижно,
притихнало стои, обвито в паяжини от черни руини,
затворена рана в стени от мрак,
пробождано от хиляди игли.
Отпуснато лежи в забързано туптене
със желание да угасне, но все още безшумно стене,
в тихия шепот на отдавна отминал миг,
с единствена утеха,
да замръзне в топлината на онзи лъч, ...