Ръмеше ситен дъжд към 6 часа сутринта. Беше хладен ноемврийски ден или поне в началото на деня се очертаваше да бъде такъв. Все още нямаше никакво движение по улиците. Та нали беше и неделя. Една от многото в живота на човек. Само жълтите таксита или поне трябваше да бъдат жълти, доколкото полепналата по тях мръсотия на забързания градски живот позволяваше да се определи цвета, сънено профучаваха по шосето в търсене на клиентела. Но определено сред бездомните кучета имаше наченки на някакво движение, в търсене на следнощни остатъци храна. А дали то някога спираше напълно...
Все още беше тъмно. По един от глухите тротоари на столицата унило потракваха нечии токчета. Този звук, стаил в себе си апатия към околния свят и всичко случващо се в него, сякаш напомняше за нечие собствено мнение, различно от това на заобикалящата го среда. Но какво ли значение имаше то в многолюдния град на бездушните. Прибираше се Соня. Пъхнала ръцете си в джобовете на шлифера, прибрала косата си в шапка и с пох ...