Безсъниците на една надежда
В голямата, тъмна стая, обгърната от горещите, августовски чаршафи Рамона се опитваше неистово да заспи, но уви… В главата ù нахлуваха мисли, приличащи на бурни, блъскащи се в брега вълни. На всеки 2-3 минути тя надигаше глава и поглеждаше към нощното си шкафче, с последната надежда, че на екрана на телефона ù ще се появи известие за съобщение. И така отминаха още няколко часа.
---
Развиделяваше се, за пореден път Рамона препрочиташе цялата хронология на съобщенията, получени от него. При всеки прочит се опитваше да намери скрит контекст между кратките думи, опъстрени с усмихнати и щастливи, жълти емотикони, електронни червени устни, розички, калинки… Търсеше, търсеше, но така и не намираше и следа от наченки на любов – само недодялани, подсъзнателни, а и съзнателни намеци за секс, които дори не бяха и еротични…Стана ù толкова тъжно, на моменти и обидно, че бе единствено обект на някакви мъжки въжделения… Помисли си: „Само ако знаеше колко много го желая и к ...