Знаех, че някой ден ще стане така и пътищата ни ще се разделят - без дори да успея да му кажа всичко, което се е насъбрало в сърцето ми. Но не знаех едно - че когато един ден отново се видим, ще почувствам същото, отпреди десет години... Сега стоя тук сама - в една от тоалетните на ресторант "Инсомниа" в Испания. "Инсомниа" - точно както и нощта, която щеше да ме последва!
Живеех в Сандански - в една къща с красив изглед към природата. Той живееше в съседната къща. Познавахме се от деца, но никога не сме се разбирали. Той беше от онези малки диви момченца, по които малките момиченца, като мен тогава, не си падат особено. Дори не знаех как се казва. Често виждах как лудее заедно с другите момчета от квартала, но нито веднъж не проявих желание да се включа в игрите им.
Започнах първи клас в по-далечната гимназия в града, а той остана да учи в основното училище в квартала. Растяхме малко по малко. Аз станах в девети клас, той също. Много от съучениците ми заминаха да учат другаде. Аз прод ...