Харесва ми да те гледам. Да те наблюдавам. Да те събличам. Да те докосвам докато спиш. Да бдя над теб. Харесва ми да те слушам как дишаш. Харесвам аромата на тялото ти. Искам те. И те правя моя. Защото получавам всичко, което желая. Аз те притежавам. Макар още да не го знаеш. Ти си моята малка мръсница.
Гласът галеше сетивата ѝ. Тръпки пропълзяха по тялото на Аная. Страхуваше се. От него. От гласа. От нещото, което говореше.
Отвори рязко очи и го видя. Черна фигура, надвесила се над нея. Не можеше да различи почти нищо. Само очертанията му. Направи крачка назад и се блъсна в ръба на леглото.
Неее. Не можеш да избягаш от мен.
Фигурата прекрачи напред и бе толкова близо до ужасената Аная, че можеха телата им да се докоснат. От него лъхаше хлад.
„Ако затворя очи, всичко ще изчезне. Това е сън. Само сън!”
Нещото я сграбчи за лактите и я привлече към себе си. Дланите ѝ се спряха върху ледена стена.
Усещаш ли го?
Аная знаеше. Вече бе сигурна, че това е човек. Или е бил. Или… Страхът я беше з ...