На Ифф
Лилави стени – тъмно лилави. Хората ги потискат, мен ме вдъхновяват. Налепени са целите със снимки, текстове, статии, рисунки. Пълен ужас за подредената счетоводителска душица на съквартирантката ми. Която липсва между другото – Бог да благослови съставителя на програмата й. Освободи ме от присъствието й в единствения ми свободен ден.
Късен есенен следобед. Колко ги обичам само. Обожавам да лежа в леглото си и да гледам през прозореца как притъмнява. Или да гледам тавана си – за разлика от таваните на повечето хора – моят е цветен и изписан. И ме вдъхновява. Късните следобеди също. Както и разговорите с подходящите хора.
Почукване на вратата. Отварям и виждам срещу себе си едно момче от курса по творческо писане. Неподходящ човек. Стои и ме гледа, и е леко изнервен. Аз мълча и той мълчи. Още малко и ще му затворя вратата под носа.
- Може ли да вляза?
- Влизай. – оглежда се скришно, докато затварям вратата след него. Подпира се внимателно на зеления стол. Всички се подпират внима ...