2 min reading
Като букет премръзнали цветя - остава да си спомняш колко са били красиви. Като обърната на пода кана с вода - остава да си спомняш колко си бил жаден. Като камина, пълна с пепел от изгорелите дърва - остава да си спомняш колко си се стоплил...
От всичко става спомен, нищо не остава, от всичко става минало, от нищо не боли, за всичко има време, после отминава, от всичко става чудо, но за три проклети дни.
Продай ми билет за душата си, ако имаш такава - там ме пусни, нека вляза и видя тъгата ти, нека пипна за малко ръката ти. Колко струва да чуя сърцето ти? Нека седна и слушам за минута дори, като в кино, в което прожектират съдбата ти, като на глупав концерт с престарели звезди.
От всичко става рана, после оздравява, от всичко става белег, после не личи, от всичко става песен, дето никой да не я припява, от всичко става чудо, но за три проклети дни.
Давам всичко за едничко перо от крилата ти, ако имаш кураж - на мен го подари, давам всичко за косъм, докосвал главата ти, ако имаш кураж ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up