Посвещава се на врачаните, загинали по време на съюзническите бомбардировки на 24 януари 1944 година
Изящна елипса. Съвършенство на формата, облечено в месинг, отразяващ бледите нощни светила на януарското небе се спуска към снега на непозната земя.
Малката стабилизираща перка издава единствения шум, вой, като от тревожна сирена който пронизва ледената тишина. Авиационната бомба се отцепва от бомбохранилището на летящата крепост Б-24 с патриотичното име „Освободител“ и с едно плавно и елегантно завъртане стабилизира движението си, насочвайки мишето си носле към земята.
За един страничен наблюдател, не познаващ унищожителната мощ на това всяващо смърт съвършенство тази гледка би му се сторила най-красивата и успокоителна метална рапсодия, идеалния полет на една сътворена от човека и предназначена за неговата кончина птица. Спускащ се от небето метален орел, в който няма и капка милост към малкото мишле, към което се е устремил. Неподозиращо какво го очаква мишле, скътало в скута своите ...