Денят е петък, месецът е юли, а годината е 1990-та. Лятото е в разгара си, аз съм безгрижно студентче, освен това съм и във ваканция, а нашите са се омели на някъде и теренът е свободен. Съчетанието от гореизброените факти довежда до логичното заключение, че вечерта е подходяща за усвояването на известно количество бира в домашни условия. С осигуряването на бирата се нагърбих аз, защото, както вече споменах, съм във ваканция, а останалите трима от заверата са на работа.
По това време масово разпространената бира не предлагаше някакво особено разнообразие. В РУМ-а (РУМ - съкращение от „районен универсален магазин“) в Младост-2 можеше да се намери „Светло“ пиво, „Оригинално“ пиво и „Столично“ пиво, както и някаква бира, чиято марка беше „Prinz“. Водеше се вносна, беше два-три пъти по-скъпа от останалата и в общи линии никой не я купуваше. При това говорим за случаите, когато е добре заредено, тъй като можеше да се случи и да няма друга бира, освен споменатия „Prinz“. Примерно в петъчния ...