Беше мрачен февруарски ден. Навън нямаше никой освен едно малко, слабо дете. То беше сгушило ръчички към тялото си и плачеше. Момиченцето се казваше Луси. Луси бе дошла в големия град от едно селце и двамата с баща си живееха сами. Тя бе изгубила майка си още на пет години. Всеки ден след жестоката загуба бе изпълнен за нея с огромна тъга. Но с времето тя забрави всичко. Когато се сетеше за майка си, вземаше един медальон, подарък от нея и го стискаше в ръка, а от очите й потичаха огромни, бистри сълзи. А баща й беше добър и забавен човек, но само когато бе трезвен. Но за жалост това не се случваше често. След смъртта на жена си той се пропи, започна да не ходи на работа и остави всичко на дъщеря си.
Лусинда всеки ден правеше бисквити. Това бяха бисквити по рецепта на майка й. Горкичката - никога не опитваше нито една от тях, за да останат за продажба. Бе забравила вкуса им. Всеки ден ги продаваше, седнала на стъпалата пред катедралата и така припечелваше малко пари. Беше много бедна. ...