Това се случи през 2020 година. Беше есенно време. Близо до центъра на Сливен, баща ми беше взел малък апартамент и както правеше винаги в такъв случай, прибави и ламаринен гараж към него. Разположил го бе на празно място, точно до входа на едни подземни гаражи.
Този гараж обаче не беше стандартен - твърде малък за нормална кола, но с по-висок таван, наклонен към задната част. По покрива личаха следи от стара хидро-изолация, а на вратата се мъдреше катинар. В началото на пролетта на въпросната 2020 година баща ми почина и в хаоса, който настъпи след смъртта му, трябваше да се погрижа и за тази метална барака. Преди всичко се налагаше да я отворя...И макар да знаех, че е пълна с всякакви боклуци - дъски, парцали, стари печки, чували със стари книги и списания и вестници, найлони, мухлясали брезенти и т.н., исках да проверя сегашното й състояние. Тук възникнаха първите трудности - вратата не можеше да се отвори, понеже не знаех кой е ключът за катинара. Имаше няколко топки с ключове на х ...