Росен влезе в приятния, добре подреден офис на шефа си. Още във фоайето го лъхна приятен аромат на ванилия и мека топлина. Свали палтото си, отърси натрупалия се сняг, разтри зачервените си ръце и се отправи към бюрото на служителката в приемната.
- Здравей, как си днес?- усмихна се на чаровната дама- Петров ме очаква. В какво настроение е днес?
- Привет, влизай! Май не те очаква нищо добро. Ще ви донеса кафе.
Въпреки, че беше премръзнал като куче, го обля пот, Петров никога не го викаше за добро. Пресегна се, отвори плахо вратата и влезе в луксозния кабинет. Посрещна го тиха музика, май звучеше Вивалди, не беше сигурен. Усети мирис на пури, примесен с мъжки парфюм. Петров седеше на обичайното си място, вперил поглед в снежната виелица навън. Когато се завъртя с лице към него, въпреки внушителните си размери, Росен се смали до ръста на джудже.
- Добър ден, шефе. Викал си ме?
- Росене, закъсняваш мойто момче.
- Да, закъснях с 10 минути, но то заради поледицата…
- Закъснението си е закъс ...