Дърт Пън от чисто любопитство решава да провери, за какво се е събрала тази неголяма тълпа в единия край на площада току до каменната чешма. Докато се приближава започва да различава монотонно леко префърцунено каканижене, което в последствие се оказва на умерено опърпания Праз Но Дум (странстващ проповедник на каквото там му щукне тази седмица), прекъсван от време на време от по-резките изказвания на брат му Мно Го Слов (същият е като брат си).
- Бла бла бла бла... - Дум се е възкачил на малко трикрако столче, но понеже е по-нисък - така е точно толкова висок, колкото е брат му, изправил се до него.
- Дрън дрън дрън... - приглася Слов.
Рехавата тълпичка умерено ги окуражава, колкото да не ги загубят като атракция.
- Оа - чува се глас, когато братският празнодумен дует започва да заглъхва.
Дърт Пън се оглежда в търсене на това кой точно подкокоросва "ораторите". Ко Та Рак се е излегнал фотогенично на нагряния от следобедното слънце камък над чешмата, като предният му десен крак виси на ...