Трия,пиша,трия...и единствено благодарността ми към теб ще бъде достатъчна!
Толкова ти благодаря!Поносимо е,чаках,но си заслужаваше!И голяма дума не ми се казва,знаеш,суеверна съм,но пък отричам мита за черните котки.Благодаря ти,за моментите,в които се чувствах сама в компанията ти.Благодаря ти,че ми показа какво не заслужавам,но някога имаше добър подход.Радвам ти се,понякога,че успяваш с лекота да минаваш през трудности и през мен.Не считам уроците,които научих и времето което те ми костваха като безсмислени и загубени.Не си представям пътя си без точно тези събития.Благодаря!
В началото беше толкова хубаво,усмихвах се често,с нетърпение чаках всяка следваща среща,но с бързото отминаване на седмиците започнах да давам повече от себе си,а ти да се разграждаш до атоми.Свикнах и с десетките други неща,които последваха.Превърнахме се в рутина, "Как си?" по задължение, "Какво правиш?" по навик,винаги оправдавах действията ти,каквито и да бяха те.Бях се вкопчила в теб от страх да не те за ...