Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък!
Мъжът ми завинтва последното винтче. Гръмвам шампанското. Пенливото вино искри, звънват кристалните чаши. Двоен празник имам - след повече от шест месеца молби, кандърми и скандали днес (навръх рождения ми ден!) той оправи вратата на гардероба.
Вярно е, че не ми е отказвал категорично човекът, само повтаряше: „Добре бе, ще я оправя, колко му е, ама точно сега нямам време". В продължение на шест месеца се мъкнах из къщи подир него и все за фиданки, дърворезба и дърводелство докарвах деликатно разговора, а после, между другото, за да не го засегна, подхвърлях: „А защо не вземеш да оправиш вратичката? Каквато е тежка, ще падне да ме убие". (А бе, той да не би пък точно това да е искал? Не, не вярвам...) И точно когато се изморих да мърморя и си мислех, че няма да дочакам този миг, той ме изненада. Боже, колко го обичам! След толкова години брачен живот все още мисли за семейното гнездо.
Сядам щастливо на дивана да него, отпивам от шампанското и из ...