Пихме по глътка уиски и сякаш се изучавахме с очи
- Петро, ти си от България,нали...А може ли да ми покажеш метальона си...Интересно ми е...
- Да кирия Руд, с удоволствие,.. - и разкопчах няколко копчета на ризата си, извадих кожената
връвка с цветното речно камъче - Не е златно или диамантено, но за мен е много скъп спомен
Тя го взе с два пръста, огледа го,...погали го с другата си ръка и го пусна в пазвата ми...
Отстъпи крачка назад
- А знаеш ли, аз как се казвам Петро,.. истинското ми име знаеш ли..- промълви тя
- Не, само знам Руд, и че работите в Пирея - неуверено смотулевих аз
Големите й черни очи сякаш светнаха щастливо.
- Петро момчето ми,аз съм Мавруда,... да, да Мавруда ,... ето виж и аз имам същият медальон,
сега вярваш ли ми...- каза тя разкопчавайки блузката си...
Между едрите й гърди се беше спотаило цветно речно камъче... ...