Вали, вали... Снегът като с магическа пръчка скрива грозното и калното. И светът става красив, искрящ, параден...
Вървим двама. Ръката ти е в джоба на шубата ми, а аз съм я обгърнал с моята. Имам широки джобове. Усещаш ли как преминава топлината ми към теб?
Не я изваждай! Тази топлинка е най важното, най-красивото, най-скъпото нещо, което притежаваме заедно!
Пред нас — баир. Не е висок. Сякаш е хълбок на полегнала жена. Плавни, заоблени извивки. От едната ни страна е покълнало жито, а от другата, съвсем наскоро ожънат слънчоглед. Есента беше дъждовита, кална. Навсякъде разхвърляни слънчогледови пити.
Внезапно, като по команда, от нивата се вдига огромен рояк врабчета. Нарушихме изглежда пиршеството им. Толкова са много, че изглеждат като облак! Роякът се стрелва ту в една, ту в друга посока. И нито едно не изостава, не се отклонява! Каква е невидимата връзка, крепяща този вихър от хиляди животи? Зимата, студът и все по-малкото храна ли ги кара да образуват огромния трептящ организъм? Н ...