Тая сутрин той се почувства някак си неуютно – депресиран и нервен едновременно, гневен на себе си и целия свят, готов да се затвори и да се нахвърли върху някого…
Не беше ново усещане. Което не го правеше поносимо. Още повече, че точно в момента нямаше лекарство под ръка. Беше сам в двореца…
На вратата се почука. Пак тоя Джон…
Наистина – лакеят влезе с нисък поклон. Носеше новите дрехи – красиви, удобни, меки. Положи ги върху стойката, отдолу подреди три чифта обувки. По избор – времето беше променливо, а и характерът на господаря днес отиваше към буря…
- Пак ли в алено? – ядно попита той – Абе, виждаш навън какво е, не усещаш ли, че лазурен цвят ще е контрастиращ на средата? По-бързичко…
На вратата се почука и вторият лакей се появи с лазурен костюм, преметна върху лявата му ръка…
- Давай! – изръмжа той.
В трапезарията всичко беше на ниво – блестящи прибори, красиви салфетки, колосани покривки, пресни цветя. А върху масата бяха наредени златните прибори, както и китайският порцелан. ...