Антиохий завърши Писанието си, но добави последен ред: "А... аз , скромният иконописец на Словото, с Вяра възлюбих Древната книжнина!" После постави точка, сгъна грижливо ръкописа и го прибра в писалището.
Новий Йерусалим беше в пустинята. Младите си отиваха. Старите умираха. Пресъхнаха реките и станаха на пътища. И земята плодна вече не раждаше, че и никой не я обработи. И бяха: безработица, и глад страшни, и напасти, и болести, и смърт от Небето и от Земята.
"Богатият не вярва на бедния – мислеше си книжовникът, – защото бедният е малоимотен, пък и да му се случи да придобие нещо, не знае как да го управлява. Но и богатият трябва да знае, че бедните и сиромасите не са бедни духом, а в повечето случаи са духовната подплънка на собственото му имане."
Антиохий посегна към лавицата, взе Законника с праведни слова за имотните и безимотните люде и като прелисти страниците, прочете: "Тъй че и много да имаш, пак давай част от него на ближните си. Споделяй излишъка със сиромасите и този балан ...