Преди десетина години през лятото, жегата пак беше непоносима с последващи я пожари. И чух по радиото, една сутрин, за пожар в местност, близо до Угърчин. По-точно там, където брат ми, през лятото отглеждаше животни. Няколко пъти звънях на батко, обаче не можех да се свържа ... Ала заедно с голямото напрежение в мен, нарастваше и броят на кафетата с цигари - май повече от десет ... В гимназията, моята приятелка Нуша от Варна, ме научи на този „занаят “ и после като студентка - десет беше обичайният ми брой изпушени цигари, за цял ден ... Към четири следобед, се почувствах зле, сигурно от кръвното ... Полегнах на килима - вече не бях в състояние да звъня и май забравих, къде е телефонът ... Бях сама, мъжът ми щеше да се върне към шест ... С мъка заопипвах край себе си и приповдигайки се леко, открих все пак GSM-а ... И се обадих някак си на Бърза помощ, но на вратата бях сложила резето - със свръхусилие отключих на доктора и сестрата ... С влизането, лекарят се втурна към банята за леге ...