- Божанкеее!..Слизай от дървото! Майкооо…ще ме умори това дете! Слизай ти казвам! Глуха ли си? Череши ли не си се наяла? Боже, божке.. що ме наказваш така? Дете ли родих или сврака? Все по дърветата…
- Слизам, бе майко. Не викай, че събра комшиите. Леле, каква си! Тате ми е казвал, че най-сладките череши са високо. Та рекох да видя…
- Още ли не си слязла?! Сега ще взема тоягата и ще ми станеш само на череши и на черешовици! Ще го опухам и него, дъртия умник, дето все ти пълни главата с разни измишльотини… Ох сърцето ми се разби от вас… Ей, ще ме уморите, ей… Ох, въздух нямам… Майчице…умирам…
Възрастната жена се строполи на земята. Ръцете и краката и се гърчеха в конвулсии. Очите се оцъклиха, а клепачите потрепваха като екрана на развален телевизор. Лицето ù избледняваше с всяка изминала минута докато цветът му не се изравни с този на камъка, до който беше паднала.
- Слизам мамо. Мамо, мамооо. Ох, пак ли си паднала! Дръж се! Сега идвам. Момичето скочи и се затича към близките храсти. Въ ...