...................
Божура потрепери от студения вятър и
пристегна вълнената си забрадка. Смрачаваше. Дано
Минка, пощаджийката, да не е затворила пощата, че
да си вземе пенсията. Още невзела ги и парите бяха
свършили. Като плати тока, водата и... Дали дървата
щяха да ѝ стигнат? Отрано почваше зимата. Добре,
че беше здрава за своите седемдесет и две години
и за хапчета поне пари не даваше, градината сееше,
двайсетина кокошки, прасенце, козичка гледаше. С
тях си говореше, тях галеше. Ни мъж, ни деца, ни
внуци. Сама, съвсем сама като кукувица. Кога пиян, ...