* Здрасти! Май съм луд.
- Конверно ми е. Хора сме! Днес, накъде?
* Ин, Ян, брат му... нещо? Процедурно и клиширано, за доброто и злото, да минава времето.
- Добрите сърца горят по-бавно...
* В ада ли?
- И в рая също.
* Там гърмят като китайски фенери сигурно. Като факли между небето и водата. Обречени.
- Да, може би, но мисионери, дори и за малко. Животът е кратък все пак. Освети ли се?
* Ясно, и в скалите да се разбия, викаш, поне пак съм посветил. За по–обикновените сърца нещо?
- Те просто пулсират. Но след края на ритъма не остава „evergreen”.
* И къде е смисълът, приятелю мой?
- Представи си вечността. Сега си представи едната прашинка... ...