* Здрасти! Май съм луд.

- Конверно ми е. Хора сме! Днес, накъде?

* Ин, Ян, брат му... нещо? Процедурно и клиширано, за доброто и злото, да минава времето.

- Добрите сърца горят по-бавно...

* В ада ли?

- И в рая също.

* Там гърмят като китайски фенери сигурно. Като факли между небето и водата. Обречени.

- Да, може би, но мисионери, дори и за малко. Животът е кратък все пак. Освети ли се?

* Ясно, и в скалите да се разбия, викаш, поне пак съм посветил. За по–обикновените сърца нещо?

- Те просто пулсират. Но след края на ритъма не остава „evergreen”.

* И къде е смисълът, приятелю мой?

- Представи си вечността. Сега си представи едната прашинка...

* Да, един път да ми уцелиш синхрона в мисленето с този удачен пример.

- Хубаво. Сега вече можеш да си обясниш и урагана.

 * А знаеш ли защо ураганите имат само по едно око?

- Продължи.

* Защото и едното им е много. Няма смисъл, след като си напрашил всички погледи наоколо.

- Какъв е смисълът и от него тогава?

* Винаги някой остава последен от всички до големия край в името на новото начало. 

- Значи си уловил примката. Няма нищо вечно. Но и трябва нещо старо за всяко ново. Поведи себе си и ще те последва целият свят.

* Ще ползваме лошото тогава, само за да бъдем по-добри и по–вечни.

- Ето ти примерът. От нищо нещо направи.  Далаверата на живота.

* Вие, психолозите, от мухата слон правите, ама и да лети.

- Знам, ама ще го запомня. А ти си плащай, че времето изтече. Приземяваме се.

* Старата песен на нов глас, маймуната на гърба и кервана да си върви. Това Шагал ли е?

- Да, изправи я, моля те, и кажи на следващия да идва. Бъди щастлив и затвори вратата, но след себе си.