Навън се беше смрачило, само излизащите на среднощен лов прилепи цвъркаха в яростна игра из покрилата тъма. Той все още усещаше студения вятър, който го удряше в лицето и изпълваше съзнанието му, като караше притокът на свеж въздух да бъде трудно преодолим. Съзнанието му беше толкова ясно този път, колкото никога досега.. Опитваше се да прогледне за неяснотите, които се напираха в мислите му и оставяха черти по-груби и толкова болезнени по стените на неговата същност. Направи опит да ги прогони, като неволно махна ръка и в същия момент усети колко пространство има около себе си. Протегна ръцете си, усети цялото пространство около себе си в порите си и се отпусна..
Усещаше само как вятърът плющи в лицето му и го оставяше без дъх... Потопи се в себе си и си спомни как целия си живот се прибираше в тази така болезнена черупка на себесъзнанието си. Болеше го много, когато беше навън от нея, само вътре в себе си се чувстваше спокоен и на място, на място, където беше истински и не трябваше д ...