Когато ме докосваш, боли. Когато очите ми срещнат твоя завладяващ поглед, имам чувството, че изгарям. Когато устните ми се докоснат до твоите, тъй меки и парещи, аз умирам. Знам, че нищо не може да бъде така, както си го представям и това ме унищожава бавно, но сигурно. Всяко твое движение сякаш ме кара да си мечтая за теб все повече.
Когато чуя гласа ти, този дълбок и толкова топъл глас, все едно слушам най-нежната цигулка как ми шепне своята песен. Когато чуя смеха ти, този невероятен смях, имам чувството, че целият свят се радва с теб. Обичам те, но не мога да ти го кажа. Не трябва! Въпреки всичко, не мога да те забравя...