Болка... ужасна болка... изсмуквайки всичко ценно в душата ми, тя ме завладява, обсебва ме...
Сякаш съдбата ме проклина отново и отново... отнемайки силите ми...
Сълзите ми се стичат една след друга... като от водопад с вечен кръговрат... усещам топлината им... стичаща се по лицето ми, сякаш се опитват да повдигнат усмивката ми... ала не успяват... тъжна и студена, аз вървя... търсейки... търсейки опора, една ръка, една светлина... една свобода...