Опитваш се да не чувстваш... Не се получава... Искаш да не страдаш... Няма такъв живот... Искаш да ненавиждаш... Нямаш сили... Тъгата те упоява... Болката ти отнема всичко - нямаш воля... просто боли... Болката те приспива... Изчезваш в нея... Вече и музиката не може да те достигне, да те върне, да те спаси... Римите ти се изплъзват, изплакваш думите... А споменът... Той само те мъчи... Защото знаеш, че е просто спомен... А спомените не се връщат... Остават зад теб - далечни и непознати... все по-непознати, избледняват... Едно старо, недоживяно минало... чието бъдеще е загубено, пожертвано, изтрито...

Една пронизваща болка... която никога не отминава... Една специална усмивка, едно топло чувство, един вечен пристан - заличени... Завинаги...