Преди време разби сърцето ми…  Но ето, отново, то е цяло…  Готово отново да обича. Чудиш се как, след като вече е наранявано толкова пъти. Дали страхът от болката ще ми попречи отново да чувствам. И как да го направя, след като всяка част от мен ти принадлежи…  Обича те… Винаги ще те обича… Дали красотата на тези чувства няма да бъде помрачена от твоята жестокост… Всяко едно слепено парченце от моето малко сърчице те желае и знае, че това ще трае вечно… Но дали разбираш това, което изпитвам…  Дали си готов отново да  ме нараниш…  Да погледнеш в очите ми и да видиш цялата тази тъга и мъка, която ми причиняваш…  Дали ще имам силата да преодолея отново твоята жестокост…  И кога любовта ще спре да бледнее на фона на болката…  Не съжалявам, че те срещнах…  Не съжалявам, че те познавах…  Не съжалявам, че те обичах…  Единственото, за което съжалявам, е това, че те допуснах прекалено близо до себе си и ти така ме нарани… Но струва ли си… Трябва ли да съжалявам, след като всичко е минало… Дали сутринта няма да се събудя с ново сърце…  Дано… И нека то не те обича, защото в противен случай трябва да е подготвено да страда и да се мъчи, защото твоето сърце вечно ще бъде от лед и ще наранява, за да не бъде наранявано…