мини проза
Влезе в просторната чакалня на гарата, спря се пред информационното табло и се загледа в разписанието на влаковете. В този момент чу зад гърба си:
– Извинете, бихте ли ми казали в колко часа потегля бързият влак за София?!
Обърна се и видя усмихнатото лице на един около 40 - годишен католически свещеник, интелигентен мъж, облечен в черно, висок, атлетичен, спретнат на вид, чиято бяла якичка блестеше от чистота.
– Да, господине. Влакът тръгва след 30 минути от 3 коловоз.
Мартин погледна още веднъж часовника си, за да се увери в точността на изтичащото време.И когато вдигна поглед, свещеникът беше изчезнал, беше се разтопил в ефирното пространство, сякаш никога не беше съществувал... Мартин извърна поглед машинално към няколкото входове и изходи на чакалнята, изтича към перона, погледна към спрелите влакове, към чакащите, слизащи или качващи се пътници, но... свещеникът сякаш се беше изпарил!
Задълго тази случайна среща се беше запечатала в съзнанието на Мартин. Той имаше стра ...