Боряна
Това се случи отдавна, много, много отдавна. Още вярвах в любовта и че ще ми се случи нещо хубаво. Така и стана...
Учих във Виас, имаше летен лагер в "Олимпийски надежди", който се намира между Равда и Несебър.
Няколко дена след като пристигнах, на плажа се запознах с едно много лъчезарно и усмихнато момиче, "колежка" архитектка Антоанета. След половин час се запознах и с приятеля ù Веско, колега "строител", също весел и винаги ухилен до уши.
Имах чувството, че ги познавам от години. След няколко дни се запознах с Боряна, сестрата на Антоанета. Тя е с дълга къдрава, черна коса, която на слънцето има червени оттенъци, големи черни очи, като планински езера в безлунна нощ. Усмивка като хиляди слънца, както се пее в песента, страхотно игриво дупе, тяло на богиня и мургава кадифена кожа.
Както може да се очаква, аз започнах да се влюбвам, като осмокласник - бавно и сигурно, тайно от самия себе си. Бяхме навсякъде заедно. Аз, Боряна, Антоанета и Веско. Прокрадваше се идея как да я по ...