Jul 30, 2008, 11:25 PM

Ботушите 

  Prose » Narratives
1089 0 8
16 min reading
- Жените и децата не воюват, Йенси. Бъди човечен и добър с тях.
Мама ме гледаше тъжна, но не заплака дори и сега. Никога не пророни сълза, макар да беше бедна вдовица и да ме отгледа сама. Защо си спомних точно това, докато сваляхме багаж от колата и разпъвахме палатките за лагеруване?
Беше май, още хладно и влажно през нощта по поречието на река Струма. Чуждата земя ни приемаше сдържано и студено. Щяхме да останем тук около седмица по пътя към Солун. Бяхме уморени, а беше още пролетта на 41-ва.
На сутринта слънцето огря закачливо войниците и ги накара да се огледат наоколо. Бяха близо до малко селце, с къщички като куклени домове, чисти и подредени насред полето. Не се виждаха никакви хора, само кучета яростно лаеха, докато вървяха по пътя към централната селска чешма.
Много бяха наплашени бедните селяни, та не смееха да се въртят из дворовете. Чакаха да мине деня, да видят накъде ще задуха вятъра.
Ханси и Томас ме погледнаха изпитателно. Имаше зелени неща в градините. А ние жадувахме ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Random works
: ??:??