Тракторът, с който Ники обработваше земята, беше много стар. Почти всеки ден се налагаха ремонти, а времето никак не беше склонно да го чака. Опитваше се да не се подава на отчаянието и да е все същото усмихнато момче - каквото го познаваха хората в селото. То не, че останаха много хора там. Но пък тези, които бяха отдали земята си на баща му, хич не се интересуваха от ремонтите на трактора, или валежите, или пък плевелите, какво да им обяснява, те знаят, че са дали земя и ще получат зърно. Като им даде дължимото и задели за прехрана на животинките (имаха няколко кравички, кон и кокошки) ще остане малко за продан, как да не се отчайва. Лоша година просто. Разбира се най-лоша беше загубата на баща му.
Може би не трябваше да се заема да продължава дейността му. Да беше продал и животните, и тъпия трактор. Само майка му, милата, съвсем щеше да рухне, така поне ежедневието я гони в същото темпо, като преди и не и остава много празно време да мисли... и да... плаче, само нощем...
Беше се об ...