Будителите днес

(Литературно съчинение)

   Човекът, който не се страхува да каже на глас мнението си. Този, който смята, че начинът, по който “стават” нещата в нашата държава е несправедлив… Призоваващият към онова, което всички виждат, че е наложително да се случи, но само малцина бранят. Той е будителят.

   Да вземем като пример Паисий Хилендарски. Българин, написал една мъничка книжка с толкова много истини в нея. Човек, който задава един въпрос, чут от една цяла държава: “О, неразумний народе, поради що се срамиш да се наречеш българин?”. Будител на своя народ, будител на своето време! Ето как самият Иван Вазов описва духовния му облик в своята “Епопея на забравените”:    

… със поглед умислен, в бъдещето впит,

който много бденья, утринни пропусна,

но пачето перо нивга не изпусна

и против канонът и черковний звън -

работи без отдих, почивка и сън.

 … и фърляше тайно през мрака тогаз

най-първата искра в народната свяст.

   Ако трябва да говорим днес, можем да кажем едно, а именно това, че всеки разбира какво се случва с България, всеки знае, че не е правилно; всеки наглед искрено се възмущава, че скверним Вярата в утре… В настоящия момент всеки един се явява “будител” – будител без глас и воля, без сили и смелост. Аз не искам да продължавам да живея така!

   Днес никого конкретно не мога да определя с тази дума, която е била свята за хора като хилендарския монах. Будители са малките хора, които с последни надежди се опитват да бъдат чути, а толкова малко са успелите, че призивът и бунтът са безрезултатни. Човекът от народа – той е будителят. Този, който се бори срещу неправдата, насилието и заобикалящия го нелицеприятен свят. Той иска да призове и всички онези, които също са несъгласни с това, което става около тях, но просто са решили, че примирението е по-добрият избор и удобен начин на живот. Или не, може би всички те искат да извикат и на по-висок глас, но се чувстват потиснати от безсилието, което притежават. А онези, които имат прекрасната възможност да направят нещо, да изцелят хората от дълбоката летаргия, в която са изпаднали, онези, които имат силата и мощта да го сторят, те не правят нищо. Капсулирали са се в себе си и живеят прекрасния си живот по прекрасния начин, без дори да ги интересува какво става извън “крепостта им”. И се наслаждават на мига! Но това не е епохата на римския поет Хораций, който и вменява на тълпите, че “Примирението облекчава болките, за които няма лек” (лат. “Levius fit patientia quidquid corrigere est hefas!”). Не е моята епоха.

   Малкият човек е будителят днес. Този, който не е познат на  медиите. Този, който се е вкопчил в последната възможност да се спаси от жалкия живот, който води – възможността да викне с надеждата да бъде чут.

   Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят. Хора, бъдете будителите на вашето време и не се колебайте – БДЕТЕ ЗА УТРЕ!