Израснах на една малка улица, в единия край на която, в двор, потънал в дивно ухаещи храсти, живееха двете подивели от безлюбовие стари моми - сестрите Ружа и Марийка. Понякога едната се обличаше в стара и вече дрипава черна жоржетена рокля, слагаше една прашасала малка шапка с воалетка, проядена от годините и обвита в мирис на нафталин и нечистотия дефилираше по улицата до пазара, който беше единствената и светска изява. И двете сестри бяха много възрастни и винаги мръсни. Комшийките от нашата улица се редуваха по веднъж в месеца да ги къпят, за да не плъзнат зарази.
В другия край на улицата живееше лудият Ончо с майка си и сестра си, които също приличаха на луди. Тяхната къща се криеше зад огромно финапово дърво и редица от гледичии. С мама и татко живеехме в къщата на дядо, в чиито двор живееха общо пет семейства от четири поколения в три къщи. За всяка моя радост "у дома" се радваха 13 човека, за разбитите ми колена хлипаха поне две баби, за изгубената топка ми се караха средно чет ...