Apr 15, 2007, 11:03 PM

Бурята 

  Prose
1557 0 1
2 min reading
Всичко започна от онази вечер... Валеше проливен дъжд, дърветата се превиваха, безпомощни да се опрат на вятъра, а уличните лапми бяха изгаснали. В тяхната къща светеше една единствена свещ, а те стояха на масата и разговаряха. През прозореца се виждаха само сенките им. Тя стоеше, облегнала се на ръцете си и гледаше яркия пламък, а той наблюдаваше светлините от свещта, които играеха по черните й дълги коси. Сведеният й поглед се губеше някъде... Той я погали по лицето, а тя отблъсна ръката му. Аз бях там... Виждах сенките им... В момента, в който тя го блъсна, той се изправи срещу нея и от жестовете им разбрах, че се карат. Той тръгна да излиза навън, но тя се опита да го спре. Без резултат... Момчето блъсна вратата на вернадата, която се отвори шумно. Дъждът не спираше... Той влезе в колата, готов да си тръгне. Тя излезе от къщата навън в дъжда и извика:
- НЕ, ВЪРНИ СЕ!
Викът й бе отчаян, пълен с надежда... Той я погледна през стъклата на колата. Тя стоеше права на дъжда, черната й ко ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??