Развихри се страшна буря, невиждана буря, буря, каквато дори историята не помни. Панелните блокове вибрираха, дърветата се огъваха, а във въздуха летяха какви ли не предмети – като се почне от вестници, найлонови пликчета и дамски пликчета, изтръгнати от просторите, та се стигне до отломки от ламаринени огради. Час по час се чуваше се грохот на трошащи се саксии и прозорци.
Част от хората се криеха в домовете си и само гледаха уплашено случващото се навън, но повечето излизаха, за да си свършат работата. А работа те имаха, и то важна, защото бе ден на избори и се решаваха съдбините на страната. ЦИК не се бе съобразила с прогнозите за лошо време и не бе отменила изборите, така че много хора бяха принудени да рискуват живота си. Армията и полицията подпомагаха гласоподавателите, като ги извозваха с бронетранспортьори и джипове до изборните секции, но силите на властта не достигаха.
В този труден за нацията ден мнозина проявиха безпримерно геройство. Група възрастни жени например се угово ...