Aug 6, 2010, 11:46 AM

Бурята в мен 

  Prose » Letters
1747 0 1
1 min reading
Капки дъжд като ледени сълзи по тънкото стъкло се стичат. Лек ветрец си играе с клоните на дърветата.
Мисълта за теб ме пронизва сладко, последвана от развълнуваното, мелодично туптене на сърцето ми.
Затвори очи! Отпусни се! Представи си как милиони пеперуди летят около теб!
Усещаш ли топлия, мек и леко гъделичкащ ветрец, предизвикан от пърхането на крилцата им? Ето тази картина се развихря в стомаха ми всеки път, щом чуя гласа ти.
Лека болка пронизва сърцето ми, но не е като със студено острие, а сякаш нежно докосване. Приятно е, не искам да свършва.
Малка светкавица озари небето и след нея тихичък пукот.
Не зная дали наистина си била в рая, но аз бях там , макар и за малко. Докоснах го, усетих го, обикнах го, но трябваше да си вървя. Не искам да те забравя, защото това би означавало да забравя рая. Не искам да те изтръгна от сърцето си, защото тогава ще изтръгна рая. Обичам го! Обичам теб, защото ти си раят и винаги ще бъдеш!
Сърцето ми се сви, сълзи се затъркаляха по бузите ми. Не и ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепси All rights reserved.

Random works
: ??:??