Той се върна от града уморен. Осем часа работа във фирмата, после още четири в сервиза. Налагаше се – с една заплата трудно се оцеляваше в наше време. Всъщност, и с една и половина не беше лесно. Но добре, че беше много зает, а след прибирането в квартирата веднага лягаше да спи. Или по-точно – да почива. Просто изключваше сетивата и лежеше като използан презерватив в парка…
Така и сега. От вратата метна якето нейде настрани и пътем помисли, че ако се ожени, веднага ще трябва да вземе дрехата и я положи на съответното място. Добре, че парите не стигаха за двама, пък за деца – съвсем. Така че ергенският живот си имаше някои ползи. Особено липсата на грижи за други наоколо…
Просна се на леглото, втренчи поглед в тавана и по навик започна да се унася… Нейде… Нейде… Нейде…
Тогава чу шума…
Лек, като драскане по пода. Нямаше ни куче, ни котка, даже мишките заобикаляха бедната квартира. Кой драскаше?
И го видя…
Върху стария шкаф се отвори пролука, през която като през врата минаха няколко чов ...