Беше петък вечер. Седях и гледах през отвроения прозорец на стаята ми. Чуваше се някаква далечна музика. Светеха хиляди светлини. Луната и звездите нежно се отразяваха в морето. Телефонът ми, захвърлен на леглото, изведнъж зазвъня. Хвърлих един бърз поглед към малкия светещ дисплей и вдигнах:
- Ало.
- Ей, как си, мацка. Хайде оправяй се и след половин час идваме да те вземем, и да те водиме на диско.
- Добре - казах аз.
Оставих телефона на масата и започнах да се оправям. Бях щастлива, че някой се е сетил за мен.
След малко на вратата се звънна. Отворих и видях цялата компания. Всички изглеждаха много щастливи. Какво ли място имах аз при тях?!... Но все пак, за да не разочаровам никого, реших да се присъединя към тях. Набързо ме издърпаха от къщи и се отправихме към дискотеката.
Седях на бара. Пред мен беше чашата с текила. Неоновата светлина отсветяваше белите ми дрехи. Защо ли бях облякла бяло, след като душата ми беше в траур. Чувах единствено силната музика. Тя обаче не ми пречише. ...