Те продължиха по калния селски път като следяха стълбовете и търсеха с поглед последната си бяла надежда. Когато наближиха селото, се чу тежък камбанен звън. Всички лястовички, които бяха кацнали на жицата, полетяха едновременно като образуваха огромна черна река в небесната шир.
Бащата запита още първия човек, когото видя в селото. И първият до последният отговор на запитаните бяха еднакви - те не бяха чували за такава лястовица. Мъката на родителите ставаше още по-голяма като докато разпитваха хората ден след ден виждаха как надеждата за спасение става все по-малка, а вероятността от смъртта все по-голяма и по-голяма. Момичето ставаше кожа и кости, нямаше сила дори да говори. С доста усилия тя вдигаше главата си и поглеждаше с насълзените си млади и пълни с живот очи към телеграфните стълбове.
От онази година насам хората в онова село, че и в околностите му, разказват легендата за бялата лястовица и клетото семейство, което я търсеше - дни... месеци... до гроб!