“О, МИГ, ПОСПРИ – ТИ ТЪЙ СИ ХУБАВ…” “Фауст”
Бялата магьосница потрепна в съня си и се събуди…
Протегна се сладко в постелята си от леопардови кожи и лебедов пух. Свещниците край балдахиновите завеси догаряха и хвърляха бледи отражения в кристалното венецианско огледало, чиято бронзова рамка бе потъмняла от патината на времето…
В тухлената камина тлееше огромен дънер, пропукваше и хвърляше искри, като разпръскваше ухание на борова смола. Огнените пламъчета се виеха в чудноват, хипнотизиращ очите танц. Пред камината се бе свил на кълбо огромен тигров котарак, който, доловил раздвижването, бе наострил уши и впил очи в господарката си, сякаш искайки да прочете мислите ù и предусети желанията.
А тя не бързаше да става от леглото, опитвайки се да си припомни съня, който я спохождаше вече няколко нощи. Отново пред вътрешния ù взор се появи картината на пенливия водопад, хвърлящ водни пръски, който с грохот отнасяше водите си към близката река.
Тя се виждаше застанала на голям камък, протягайк ...