Mar 4, 2025, 12:39 AM  

Бялата Пеперуда 

  Prose » Others
133 2 5
4 min reading
- Не искам да бъда с теб! - извикала Светлината - Колко пъти да ти казвам?! Не те искам!!
- Ще ме поискаш, ще видиш! Ти ще станеш моя! - отвърнала Тъмнината.
Светлината се ядосала и побягнала. Бягала, бягала накъдето и видят очите. А после, щом се уморила, седнала под едно дърво и започнала да плаче от безсилие.
- Как?? Кааакк да я накарам да се откаже от мен? Да ме забрави? - хлипала тя.
Съжалила я бялата пеперуда, която била кацнала на клона на същото дърво до нея.
- Хей? - прошепнала тихо тя.
Светлината се стреснала и ококорила очи.
- Не се плаши. Аз съм просто една пеперуда...
Светлината избърсала сълзите си с ръкава и се успокоила.
- Помниш ли-попитала я пеперудата-имаше време, когато ти искаше тази Тъмнина? Привличаше те, струваше ти се загадъчна и искаше да изследваш всичките и нюанси, защото вярваше, че там.. някъде на дъното и се крие бисерчето на доброто.
- Помня! Но не искам да си спомням! - намръщила се Светлината.
- И какво постигаш така, а? Нали знаеш, че колкото повече б ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Random works
: ??:??