Бъди моята болка.

Убивай ме бавно,

жестоко,

а после целувай раните ми...

Искам да видя агресията в очите ти...

Удари ме.

Обиждай.

Покажи колко ме мразиш... само тогава ще съм сигурна, че си луд по мен, че не можеш без мен, че ме искаш до болка...

Лудост...

Да, това е всичко между нас – един пълен хаос, който ни унищожава малко по малко, но не можем да живеем без него...

Мислиш, че ме нараняваш? – Не! Чувствам се по-жива отвсякога.

Обичам наглата ти усмивка, обичам погледа ти да искри с луд блясък, обичам металната нотка в гласа ти...

Не, не съм мазохистка...

Просто съм крайна, различна, неромантична...

Не искам цветя, изискани вечери и скъпи подаръци.

Искам само да виждам, че карам всяка клетка в теб да тръпне.

Искам всеки ден да навираш нахално в лицето ми факта, че не мога да правя с теб каквото поискам...

Но никога няма да спра да опитвам и ти го знаеш...

Обичам, когато захапваш устните ми до кръв...

Обичам да оставям белези по гърба ти...

Обичам грубо да навиваш косата ми около ръката си...

Обичам да чувствам, че ме притежаваш и същевременно постоянно да ти доказвам, че не е така...

Може би това ще ме погуби?

А може би ще продължа да летя?

Няма да разбера, докато не опитам...