Jun 7, 2008, 5:36 PM

Бъди себе си ( ""аз не искам да съм клише, а свободата да ме зове"") 

  Prose » Others
2541 0 8
2 мин reading
  "Виж, колко е хубав светът" - хубав е денят.
О, тя казва - животът е пред теб, ще успееш, давай.
Давай, давай, ще успееш. Не се предавай!
А аз си мислех на ум, какви ги говори тая.
Защо не си затвори проклетата уста
и не ме остави на мира.
Приеми го, аз не искам да приличам на теб.
Колко пъти да ти повтарям, че аз не искам да съм клише,
а свободата да ме зове.
Мислиш си, че знаеш всичко, но не знаеш нищо за мен.
Можеш да отговориш на всички въпроси,
но не можеш да вникнеш в мен и да ми дадеш лесните отговори, защото знаеш, че те не съществуват.
Опитваш се да ме заблудиш,
искаш и аз да окача оная хартийка на стената
и да я гледам, всеки ден и да мисля колко съм умен.
Е, грешиш, аз си падам по житейските драми,
и току-виж съм спечелил "грамми" и се чувствам прекрасно,
все едно съм звезда, защото се откроявам,
а ти приличаш и подражаваш на онези лицемери,
които познавам и се сблъсквам  с тях всеки ден.
Мислят си, че са щастливи, но едва ли?!...
Когато успея, ще се изсмея, на всички ви,
защото ви мразя. Мразя да ви гледам колко сте дебели
и затлъстели. Ето, гледаш ме, че тичам в парка,
правиш се на много велик и продължаваш
да си четеш книжката, пак се мислиш за умен,
но всички знаем, че си се сврял в книгата
като книжарски плъх и се мислиш за нещо специално
като ме гледаш странно и коварно, защото ти
самият знаеш, че си като инвалид, но нали имаш мозък,
той ти дава увереност и спокойствие,
но аз просто си мисля, че освен да четеш
и да седиш на едно място - та затова си роден.
Мислиш си, че като си учил в университет,
си по-способен и благороден от мен.
Аз пък си мисля, че си поредният лицемер,
решил да следва амбициите на мама и тате.
Всички знаем, че не искаш да ги разочароваш,
но ти нямаш смелост да изкажеш и изградиш личното си
мнение, защото животът ти е низ от повторение.
Малко са хората, като мен, които си мислят,
че човек може да успее сам, със собствени усилия,
без да се потапя в скучното ежедневие, с разните клишета.
Хората са различни, но всички искат да приличаме на едно.
Разбери, аз съм човек, аз съм един и друг като мен няма.
Ще си остана единствен и ще следвам мечтите си,
макар и да не ги осъществя, но поне ще съм опитал.
Ти имаш своите идеи, човече, но не ме карай да ги следвам,
защото те са си твои.

© Андрей Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дам,много е прав човека!БРАВО!
  • ...Прочитайки творбата и последвалите я коментари.. ще ти кажа няколко неща.Не ме бива в рецензиите,моята учителка беше твърде голяма лицеерка и актриса,и не ни научи на нищо по литература..но все пак смея да твърдя,че творбата ти е достойна за уважение и на мен лично ми хареса.Понякога и аз се чувствам на мястото на героя, който в случая си и ти..Определено сивото ежедневие и обезличаването със всеки изминал ден на хората те дразни ,защото не обичаш да бъдеш един от стадото,като зебрата във филмчето "Мадагаскар2"където попадайки в стадото,дори приятелите не могат да го разпознаят..Напълно те разбирам,никой не желае да бъде безличен,но наистина взимаш нещата твърде навътре с твоята чувствителна натура..Карая я по-спокойно и апатично към такива хора и не ги мисли толкова,че ще ти побелеят косите хихи Усмивка!
  • Наистина има гняв у теб. Бъди себе си, следвай мечтите си, но университетът не им пречи, даже напротив, помага за тяхното осъществяване. Само дано не го разбереш след години, защото тогава не че ще е късно, но ще ти бъде много по-трудно.
  • "аз не искам да съм клише, а свободата да ме зове"
    не знам как ще ти прозвучи, но подзаглавието някак си не ми се връзва със съдържанието на текста... поради простата причина, че неща като "Ще си остана единствен и ще следвам мечтите си", а също и: "животът ти е низ от повторение" са ужасно клиширани като изказ и като концепция... особено в последните години. нищо лично, разбира се. просто пазарът плува в езотерична литература и книжки тип "излекувай живота си", "подсъзнанието бла бла"...
    а защо ли в "Хората са различни, но всички искат да приличаме на едно" долавям полъх на световни конспирации, психотронни оръжия и геноцид... (??)
    и въпреки, че това, което прочетох по-горе, съм го чела 39358 пъти преди това, дет се вика, има резон в него. просто изказвам мнението, че не ни е нужен още един човек, открил СВОЯТА истина, да се смята за едва ли не иновативен. и преди някой да е казал, че не мога да знам за какъв се смята авторът, парирам: творбата едва ли не ни крещи точно това. а това изглежда да е точно такъв тип произведение, в което авторът ни разкрива лични възгледи и философски нагласи
  • Бъди себе си, добре, ама каква връзка имат с това разните дипломи и университети, за които пишеш. Нещо долавям яд на хората, решили да учат в университет.. Е, ако е така, значи смяташ всички такива за лицемери, а бъркаш. Някои учат за себе си, не за амбициите на родителите си. А иначе човек е толкова голям, колкото са мечтите му.
    Разказът ти е реален, но все пак има много гняв в него, което някак не се връзва със заглавието му. Бъди себе си не значи "Гневи се на всички, които не са като теб".
    Както и да е, остро се изказвам, ама съм такава, ще ме извиниш за крайното мнение.
  • Винаги себе си това е и моето мото!Поздрави, ти пак успя да ме завладееш!
  • Бъди себе си и следвай мечтите си!
  • Хареса ми! И приятелю,искам да ти кажа, че пишеш страхотно.Прекрасно е да пишеш със душата си, със сърцето си! Това е наистина красиво! Поздравления! И знаеш ли, наичих нещо от теб, благодарско!
Random works
: ??:??