България. 2070-та година.
Той стоеше затворен в психиатрична клиника. В малка стая с малък прозорец на вратата. Как се озова тук?
Нека се върнем в началото. Отрасна в семейство, в което майка му по цял ден си скубеше косите и говореше несвързани думи, а баща му крещеше, че е Юлий Цезар. Тогава нашият герой нямаше представа кой е Юлий Цезар, но предполагаше, че е известен човек. Родителите му нямаха пари и не работеха. Всъщност никой не работеше. Въпреки това имаха апартамент – наследствен. Така че поне имаха покрив над главите си. Това бяха първите му спомени от семейството му. Беше единствено дете. Тогава беше на шест.
В другите апартаменти в блока имаше други деца. Но той не приличаше на тях. По-скоро те приличаха на майка му и баща му – някои си скубеха косите по цял ден, други седяха на стълбите и се клатеха, издавайки нечленоразделни звуци, трети се мислеха за Хитлер, Дон Жуан или Одри Хепбърн. Опитваше се да разговаря със своите връстници, но те не му отговаряха или когато ги поп ...