Jun 25, 2012, 12:58 PM

България 

  Prose
694 0 1
2 min reading
Когато бях дете, бях грозното пате. Наистина! Когато бях малка, не приличах на никой от родителите ми. Приличах по-скоро на прехранено монголче. На лицето ми имаше само бузи и очи (ама едни такива дръпнати). Който не ми вярва, ще му дам снимков материал. И това ме потискаше адски. В детското ми съзнание се породиха въпроси на кого приличам. Не приличах на мама, не приличах на тате... На никого не приличах! Един ден, след сериозен размисъл на тази тема, аз избухнах в плач и отидох при баща ми, за да потърся отговора. Баща ми първоначално бе втрещен (за пореден път). Изтри сълзите ми с длан, взе ме в скута си и ми каза, че съм най-желаното, най-искано и най-негово дете на тази планета. Аз, от своя страна, с вроденото ми чувство за спорене, изтъкнах довода за формата на очите ми. И тогава тате ми даде отговора. Разказа ми приказка. Една приказка за един народ, дошъл от север. Една приказка за смелостта на един малък народ, който се е изправял срещу целия свят. В приказката се преплитаха и ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радина Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??