Беше началото на лятото и края на учебната година. Денят беше мрачен и дъждовен, но въпреки всичко аз отпътувах към Пловдив. Към едно интересно и незабравимо място.
Тръгнах с влака от Плевенската гара. Първо щях да мина през София, а от там да хвана влака до Пловдив. Първата част от пътя, тази до нашата столица, не беше изпълнена с толкова много забележителности. Минавахме покрай непознати местности, занемарени къщи, странни места. По този път единственото нещо, което ми направи впечатление, беше една стара гара. И тя ме впечатли може би заради тайнствеността, може би заради уникалността, но тя беше по-скоро монумент на Българските Държавни Железници, защото макар и селска, си имаше всичко. Въпреки всичко този път беше заобиколен от красота, от неповторимата Българска природа. Той беше девствен и незастроен, показващ красотата на родината ни. Унесен в тази гледка, неусетно заспах.
Като се събудих, вече се виждаше София. Покрайнините на града бяха осеяни с тъмни тунелчета и подлезчета. ...