Българофобия
Според някои – омраза и страх от българите, проявявани от чужденци.
По-лошото е, че реално това е съчетание от омраза и страх, смесени с високо самочувствие и дълбока ненавист към самия себе си, отправени към народа ни.
Казано директно – реално усещащи нищожеството си хорица приписват всички свои пороци на българите като цяло. Няма как – кой по-добре от тях ще познава мръсотията по дъната на душите им. Опит да скрият дървото в измислена гора…
Всеки ги е чувал: „Българска работа“, „мързеливи българи“, „страхливци“, та дори заклеймяващото – „робски народ“.
От което ще тръгна. Клеймо, слагано от Кириакстефчовците, от умелите дьонмета, смятащи слугинажа си за модерно поведение. И мразещи хората, на които това е неприсъщо.
Неуспешен опит да принизят околните, за да скрият низостта си.
Та историята отдавна е доказала – не, българите не са робски народ. Пет века под чужда власт, под чуждо кърваво влияние – и опазване на родовото!
Да припомня миналото на гордите албионци. Иберийци, келти, англи и сакси, викинги, нормани… И един народ, приемал всяка власт, днес развиващ историята си от древните брити до сега като единна, плавно преминаваща от едно нахлуване и власт към други покорители.
А по нашите земи – траки, славяни, прабългари… В един народ.
И асимилирали се печенеги, кумани, татари и какви ли още не. Неподчиняващ се, а налагащ се народ.
Разбира се, един народ не е единна маса. Има всякакви хора в него. За съжаление, и мимикриращите, подчиняващите се на враговете, воюващи срещу народа си – в своя полза.
Познаваме доста. Например, човек с руско име. Кръстен от родители-партийци на Гагарин – името да му помага в живота. Ако беше осем години по-голям – щеше да е Йосиф или дори Сталин. Та после да се чуди как да се преименува КриСталин…
Впрочем, знаех един Кимирсен. Невероятно, но баща му го кръстил в чест на севернокорейския партиен вожд, после човекът не пожелал да смени името си и цял живот изкарал така…
Ще речете – едно име, голяма работа…
Наистина, името е само табела. Обаче – едно е да слушаш, примерно, песен за Иван, Марийка, Първан, Латинка или Веселина, съвсем друго за Сузана, Корнелия, Питър, Кристиян…
Наистина – дреболии уж, а толкова показателни…
Още повече, когато някоя Марийка Неделчева реши, че е европейчица и набляга на новата си фирма – Гаргамел… Тоест, друго беше, ама по дългата физиономия и още по-дълъг нос се подлъгах, толкова прилича на лошия магьосник от анимацията за смърфовете…
А вече – и по действията…
Може и Тодор да е, но… Когато е служител на украинското военно министерство и сложен за военен министър у нас, веднага отива при украинската посланичка да й докладва за състоянието на българската оръжейна база…
Някак си…
Гнилаж… Не родов, а личностен…
Впрочем, да сте се замисляли – а ние защо сме се родили? Тъй като през вековете истинските юнаци, патриоти, саможертвените и честни хора, първи са се изправяли срещу врага. И в повечето случаи са загивали млади…
Оцелявали са… Ясно кои. И те са давали потомство.
Което, разбира се, живее за себе си – носи отговорност за себе си.
И най-вече за народа и родината…
Само дето това е вече ретроградно. Сега е времето на либералната личност, на личните интереси, на егоизмът над всичко…
Така че – налага се човек да се изправя и срещу времето, и срещу нравите, и срещу силните на деня…
Най-вече срещу себе си…
А лесното и печелившото е ясно – прилепване към други. Които изглеждат по-печеливши и с перспективно място за още един слуга.
Който постоянно трябва да доказва, че е българофоб, враг на прогреса, на морала, на христианството, на миналото и бъдещето на народа си…
П.П.
Голям шум около пилона на Рожен…
А над 80% от българите го одобряват.
Което е логично. Останалите биха предпочели дъгата на ЛГБТ, натовското, украинското или турското знаме…
20% българофоби…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Когато пребориш собствените си демони е много по-лесно, но додето им служиш и се срамуваш от честността, морала и вярата, или псуваш родината си и си кръщаваш децата Питър, Майкъл и Никол, или не ти пука. За нещо, което ни се яде, ни се пие, ни дивиденти носи.
-
Не се самобичувам, а се срамувам, защото и аз съм българин.
-
То вече не ми се разказва, ама айде.
Мислех, ще ми мине, както обикновено, за дни. Е, йок!
Приятелство, уважение... думи без пълнеж за такива!
И от човека, който пращаха на пожар, където има осрано, на който даже не проверява проверяваха работата, след сдаването, защото се бяха убедили, че няма голям смисъл, който изчисляваше на техниките материалите, които нямаше 1 скандал с колега, в среда, където това често бе факт, се превърнах в терорист и асоциален тип...
И тези, които непрекъснато ме търсеха я за кафе, я за съвет, за помощ дори при странични ремонти, с които толкова се имах, ми забиха не ножове в гърба, а с верижен трион ме рязаха.
Плюх на всичко и дотук - ни права повече си търсих, Ни нищо.
Но не мразя нито тях, нито народа, богат с подобните им. Само, като се замисля, ми е много, много, много тъжно.
Както и да е.
Защо го споделих, не знам, но просто може би имах нужда да го излея някъде, че тази история ми дойде в повече вече.
Поздравявам те. -
Благодаря, Метроном!
Но прави разлика между критичност и омраза. Ботев е писал за народа: "О, говеда, о, робове---" и отива да мре за него.
Хаджи Иванчо подписва присъдата на Левски, а после е в комитета за паметника.
Има разлика!
Алеко описва бай Ганьо, но и немалко истински българи - виж разказите от цикъла.
Изобщо - критиката не е омраза, а градеж. Така че - не се самобичувай... -
Каквото и да си пишем, да се бием в гърдите, аз виждам реалността, вадя си изводи от нея.
Има нещо гнило, не говоря за всички под общ знаменател, нито за Дания!
Толкова са примерите, че чак ме боли!
И 1 типичен пример.
Бачках във фирма допреди няколко месеца, сега пак частно, както и преди нея.
Там ме носеха на ръце (така мислех и го казвах навсякъде).
Бива ме, няма да се хваля, та извадих бая кестени, докато 1 човек с психически проблеми, но билетониран там, ме накара да работя нещо, което не мога.
Принципът ми е или правя перфектно, или отказвам. Отказах.
И след куп лични обиди, да не кажа, псувни,бях уволнен.
Но аз си търся правата!
И като стана наречено, оня хванал една сюрия народ и те казали, под негов надзор и тн, че съм бил конфликтна личност и саботьор. Всъщност, използвана е и думата терорист...
А ги имах за приятели и колеги...
Ще допира след малко. -
Не са ни виновни руснаците, нито комунистите, нито фашистите, нито сърбите или македонците. Не са ни виновни и американците, нито англичаните (най-коварните), нито турците.
-
Какво да ни обичат на нас българите?! Какво?! Това, че сме посерковци с претенции. Това че самите ние не се понасяме помежду си и се ядем - това се вижда много добре и в този сайт (лъжа ли е)? Това че плюем в лицето на приятелите си и лижем мъдете на враговете си? Ние сме достойни за презрение! И нас ни презират - а вече и братските ни народи ни презират. Бай Ганьо е достоен за презрение. Това е! Ако искате наречете ме българофоб. Не ми пука! Аз си знам какъв съм.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Лесно е да обичаш народ-победител и господар.
Що се отнася до бай Ганьо - сетих се - вижте Зюбюк на Азис Несин Тартарен на Доде, Копле от английския сериал "Новият политик", Бънди от "Женени с деца" и така нататък...