Според някои – омраза и страх от българите, проявявани от чужденци.
По-лошото е, че реално това е съчетание от омраза и страх, смесени с високо самочувствие и дълбока ненавист към самия себе си, отправени към народа ни.
Казано директно – реално усещащи нищожеството си хорица приписват всички свои пороци на българите като цяло. Няма как – кой по-добре от тях ще познава мръсотията по дъната на душите им. Опит да скрият дървото в измислена гора…
Всеки ги е чувал: „Българска работа“, „мързеливи българи“, „страхливци“, та дори заклеймяващото – „робски народ“.
От което ще тръгна. Клеймо, слагано от Кириакстефчовците, от умелите дьонмета, смятащи слугинажа си за модерно поведение. И мразещи хората, на които това е неприсъщо.
Неуспешен опит да принизят околните, за да скрият низостта си.
Та историята отдавна е доказала – не, българите не са робски народ. Пет века под чужда власт, под чуждо кърваво влияние – и опазване на родовото!
Да припомня миналото на гордите албионци. Иберийци, келти, англ ...