Във връзките има нещо съсипващо - предлагам да си го спестим. Какво от това, че ще прекрачим бариерата и ще се целуваме? В целувките има нещо опустошително и сякаш вместо начало слагат край. Целувките са край на увертюрата и край на най-желаното преследване.
След целувката в очите умира онова котешкото, онова, което ме кара да се чуствам мишка. Мишка и малка, а жените това обичат - да се чустват малки. Малки в онзи мишешки смисъл на думата.
Живея без теб в буквалния смисъл, така съм живяла и вярвай ми, че така ще е и след сто години - без теб. Да, вярно, че може би искам обратното, но вярно е също, че може би не го искам достатъчно силно. Повярвай, понякога е трудно да се живее така. Всичко прилича на бездънна пропаст, на чийто ръб съм аз, а вятърът ме клати. Колко й трябва на една мишка, за да полети надолу?
Приличам ли ти на мишка? Поне малко? Някаква едра такава мишка? Добре де, ама все пак си представи, че съм мишка...?
Предлагам да си спестим връзките. В тях има нещо безумно умори ...