Прибираха се забързани, вятърът задухваше все по-силно, тя искаше да се сгуши в уютния си, топъл и ухаещ на вкъщи апартамент. Той ускори крачка, да не би любимата му да изнегодува от бавния ход. Усетиха първите пръски на ехидния есенен дъжд, забързаха още повече, блокът беше само на две пресечки. Тогава капките станаха по-големи и все по-нахално се промушваха между яките и пръскаха лицата. Тъкмо до съседния вход заваля силно и момчето сепнато забави ход, тя го изгледа изнервено и го дръпна за ръката. Той направи още няколко крачки и току пред входа се спря решително. Погледът й този път беше умолителен, но той остана непоклатим.
- Хайде де, цялата станах вир вода, какво се инатиш?
Унесено сякаш в друг свят, момчето прошепна:
- Целуни ме.
- Ох, хайде да се качваме, не ми е до игрички!
- Не, искам да ме целунеш. Тук и сега!
Вече без нерви за молби, тя го дръпна рязко, но той не мръдна. Стоеше отпуснат и замечтан, сякаш не го дразнеха студените капчици, сякаш мократа й коса не му правеше ...